ОРГАНИЗА̀ТОР

ОРГАНИЗА̀ТОР м. Лице, което организира нещо. Отиде си от тоя свят председателят на Пловдивския революционен комитет,.., организаторът на гимнастическите дружества. К. Странджев, ЖБ, 77. Някога той бе организаторът на вечеринките. Ст. Даскалов, СЛ, 283. Вестникът е най-добрият помощник на нашите агитатори и организатори. Г. Георгиев, Избр. пр, 327. Каравелов се сближава с Васил Левски, апастола на българската революция, организатора на огромната мрежа от комитети в България. С, 1954, кн. 3, 119. ● За партия, обществена група и под. Организатор на митинга беше Екодвижението в града. // Човек, който има наклонност и способности да организира, да създава организация. Макар да бе доста посредствен учен, всички казваха, че е отличен организатор. П. Вежинов, НБК, 40. — Бившият началник не беше на мястото си — заяви Спасов. — Направо казано, лош организатор. М. Марчевски, П, 181. — Ей, другарю Самоковски, ама голям организатор сте. Й. Попов, БНО, 116.

— От фр. organisateur през нем. Organisator, рус. организатор.

Списък на думите по буква