ОРГЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РГЕЛ м. Рядко. Остар. Орган2, оргула. Абатът описва надълго как в храма някой от подранилите свещеници свирел на оргел. П. Славински, ПЩ, 138. Не са имали за учител по музика човек като котленеца Долапчиев. От Палестрина до Панчо Владигеров бе диапазонът на неговия оргел в Мъжката гимназия. Ст, 1968, бр. 1180, 4.
— Нем. Orgel.