ОРГЕЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РГЕЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който се отнася до, който е присъщ на оргел; оргелен, органен2, органов1. Друго качество на Загребската филхармония е хубавата звучност на духовата група. При Щраус и Чайковски например тя бе необикновено богата, с почти оргелов характер. ЛФ, 1959, бр. 1, 3.