ОРГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РГИЯ ж. 1. Обикн. мн. У древните гърци и римляни — религиозни обреди и церемонии, свързани с култа към определени божества, главно в чест на Деметра, Дионис или Бакхус, съпроводени с веселие, песни и танци.
2. Прен. Разпуснато, разюздано пиршество, веселие; вакханалия. Едно време богати турци правеха тук оргиите си и нерядко сред кючеците на гивиндиите, сред шума на дайретата и чимпарите лъсваха ятагани и се проливаше кръв. Й. Йовков, ВАХ, 169. Той [баронът] си спомни с трепет една малка оргия в Кавала, която любезните гръцки експерти му устроиха с момичета от складовете. Д. Димов, Т, 214. Замръквал съм в мразовити зимни вечери на улицата, без стотинка в джоба, слушал съм от кръчми и механи пиянски оргии на преситени господа. Мл. Исаев, Н, 251. Отначало се мъчеше да сподави мъката си в оргии и разврат. М. Марчевски, П, 97.
3. Прен. Буйна проява, развихряне на силни чувства, страсти или действия, процеси; вакханалия. Тая малка алтруистична оргия, която току-що се бе развихрила в кабинета му, го изпълваше с гордост и задоволство. П. Вежинов, НБК, 49. Когато оргията на играта престана, един от пивопийците направи знак и по-младата от играчките дойде и седна при него. Ив. Вазов, Съч. IX, 80. В това време се разиграва оргията на мръсно партизанство. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 184. Врагът е многоброен. Той завзема селото и започва кървавата си оргия. Ст. Станчев, НР, 137. Предприемчивостта на духовенството е била тъй голяма и изобретателността му тъй раз‑
кошна, че даже много събори считали за необходимо да сдържат тази оргия на клерикалното въображение. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 65. ● Обр. През отворения прозорец лъхаше гореща влага, а зад мрежата му беснееше оргията на комарите. Д. Димов, Т, 479.
4. Прен. Голямо, изключително богатство, изобилие и многообразие от взаимно свързани и взаимодействащи си неща, явления, процеси. Той въведе в горните класове и руския и френския езици,.., въведе етика, въведе метафизика! Това беше една оргия от науки, една програма, ослепяваща взора. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Той не ще намери у него нито тая оргия на ярките бои, нито тоя полет на фантазията. Худ., 1090, кн. 8 и 9, 14. Безбройните звънари се зоват, преварят и догонват в някаква лудешка оргия на звукове и лъчи. К. Константинов, ПЗ, 149-150.
— От гр. ΐ̀ργια 'свещенодействие'.