О̀РГУЛА ж. Остар. Орган2; оргел. На запад са увели в черквите музика в VIII в., макар и да са ся много противили на такава несъобразност, заради което и сега в папската капела (параклис-черковица) нема оргула, но пее ся с глас. З. Петров и др., ЧБ (превод), 64.
— От лат. organ.