ОРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РДЕН1 м. Знак за отличие, почетна държавна награда, която се дава на лица, организации, предприятия и др. за заслуга към обществото (проявена храброст, постижения в производството, науката, изкуството и др.). Игнатиев беше в парадна униформа с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС II, 524. Като запасен подпоручик взел участие в боевете .., проявил голяма храброст, за което получил орден. Л. Стоянов, Х, 105. Полковникът, който изобщо беше смел човек и притежаваше орден за храброст, дойде веднага на себе си. Св. Минков, Избр. пр, 25. Героите на полка бяха строени на калния
площад на селото,.. Командирът на полка лично раздаваше ордените и стискаше сърдечно коравите, кални ръце на бойците. П. Вежинов, ВР, 56. Той [кралят] ми благодари много благосклонно и любезно за удоволствието, което му е доставила моята игра и ме награди с шведския орден за изкуство и наука. Р, 1927, бр. 244, 4.
— От лат. ordo 'ред' през нем. Orden и рус. орден. — А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.
О̀РДЕН2 м. 1. Организирана монашеска общност, братство, чийто живот и работа се урежда, регламентира със специален устав. Правилата на ордена, към който принадлежал, го задължавали да вечеря скромно и да не сподели удоволствието на благородната им компания. Д. Димов, ОД, 93. Инквизицията възобновява своята дейност, а през 1540 г. е основан йезуитският орден. Хр. Ковачевски, СК, 39. Езуитите не отделят такова внимание на пеенето, както другите монашески ордени. Р. Стойков, Амф., 61. В Турция има около 72 дервишки ордени или калугерски братства. С, 1872, бр. 43, 345. Всеки гледа да влезе в ордена на дервишите. РД, 1950, 223, 2.
2. Истор. Средновековна военно-религиозна рицарска организация, която служела на интересите на папата, феодалите и монарсите. Кръстоносците създали своеобразна постоянна войска, под формата на духовно-рицарски ордени. Рицарите от ордените се заклевали да останат монаси и до края на живота си да воюват с "неверниците". Ист. VI кл, 81. Той [графът] беше член на Малтийския рицарски орден и му беше забранено да се жени. В. Геновска, СГ, 94. Хенрих застанал начело на португалския духовно-рицарски орден — полувоенна, полумонашеска организация. Л. Мелнишки, С, 18-19. В "Конрад Валенрод" [Мицкевич] изобразил епичните борби на литовци и поляци с тевтонския рицарски орден. БНТ, 1947, бр 300-301, 2. През април на 1242 г. рицарите от Тевтонския орден нахлуха в руската земя. РД, 1960, бр. 139, 1.
3. Рядко. Тайно общество, дружество, обикн. на религиозна основа, което има собствен устав и отличителни знаци и ритуали. Масонски орден.
4. Остар. Рядко. Ордер (във 2 знач). По характера или по стила тя [архитектурата] са разделила на два главни ордена: Дорийски и Йонийски. Н. Михайловски, РВИ, (превод), 132.
◊ Дневен орден. Остар. Последователен ред от въпроси които са предвидени за разглеждане на заседание или събрание. Ако и да бяха [четниците на Х. Димитър] само една шепа младеже българе, при всичко това залисаха цяла Турция и ся разпространи българското въстание, тъй дето днес е на дневний орден. ДЗ, 1868, бр. 50, 188.
— От лат. ordo 'ред' през нем. Orden и рус. орден. — Й. Груев, Кратка всеобща история (превод), 1858.