ОРДЕНОНО̀СЕЦ

ОРДЕНОНО̀СЕЦ, мн. ‑сци, м. Книж. У нас в периода след 1944 г. до 1989 г. — название на лице, което е наградено с орден1. Иска ми се да срещна не образцови майстори в професията си, не стахановци, не орденоносци, а някакви съвсем неизвестни хора! Н. Стефанова, РП, 127. Не остава назад и бригадата на орденоносеца Рангел Гигов. ВН, 1959, бр. 2544, 1.

Списък на думите по буква