ОРДЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РДЕР м. 1. Канц. Счетоводен документ за получени в касата или изплатени суми. Приходен касов ордер. Разходен касов ордер.

2. Архит. Тип архитектурна композиция от постамент, носещи колони и антаблеман, с определена форма и разположение на елементите; архитектурен ред.

3. Остар. Книж. Заповед, нареждане.

— От лат. ordo 'ред' през нем. Order и рус. ордер. — Т. Хрулев, Краткий речник, 1863.