ОРДИНАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРДИНА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Книж. 1. Ординерен. — Черният труд, батенка, е за простия народ, както и даскаллъка — за ординарните хорица. Ив. Вазов, Съч. XI, 142. Пред очите на зрителя се изпречват произведенията на скулптурата и живописа. Но и скулптура и живопис съвсем ординарни, нищо извънредно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 51. Това действително е признак на недозрелост и благодарение на слабата в нас черта да взимаме чуждото мнение за чиста монета и да признаваме много скоро мислите на някоя ординарна личност за авторитетни. Н. 1895, бр. 13 и 14, 99.

2. За професор — редовен. Образованието е дадено като монопол в ръцете на същите статски, действителни, заслужени и ординарни професоре. Знан., 1875, бр. 22-23, 351.

— От лат. ordinarius през нем. ordinär и рус. ординарный.