ОРДИНАРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРДИНА̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Войник, чиято служба, длъжност при офицер, командир или войскови щаб е да изпълнява различни дребни поръчения, за предаване на заповеди и др.; вестовой, свръзка. Вратата се отвори и се показа войник, ординарец от щаба на полка. Й. Йовков, Разк. I, 202. "Офицерът е най-културният гражданин в държавата" — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. Х. Русев, ПС, 37. Струваше му се, че ролята му е била да върви след нея като ординарец, да ѝ носи багажа и да ѝ угажда във всичко. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 459. Ти служиш вярно на княза, но той не те почита наравно с другите си адютанти, негови любимци. Ти си.. обикновен княжески ординарец. В. Геновска, СГ, 461.

— От нем. Ordonnanz и фр. ordonnance през рус. ординарец. — В-к Свобода, 14.X. 1888.