ОРДИНАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРДИНА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Мат. Прил. от ордината.

◊ Ординатна ос. Мат. Вертикалната права в правоъгълна координатна система, по отношение на която се определят, измерват абсцисите. Параболата се намира изцяло от едната страна на абсцисната ос, и то от тази, в която лежи положителната част на ординатната ос. Алг. IX кл, 61.