ОРЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оредѐя, ‑ѐеш, мин. св. оредя̀х, прич. мин. св. деят. оредя̀л, ‑а, ‑о, мн. оредѐли, св., непрех. 1. За нещо, което се състои от множество отделни, обособени части, елементи — ставам по-рядък, увеличава се разстоянието, пространството между съставните ми части, елементи. Противоп. сгъстявам се. Гората започна да оредява и пътниците пак излязоха на гола рътлина, обрасла с висока и вече прегоряла трева. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 344. Храсталакът оредя и започнаха да се мяркат белостволи ели. Н. Хайтов, ПП, 128. При заболяване от метил овцете отслабват, вълната им оредява. ОБиол. X кл, 74. Беше само доста по-стар, косата му съвсем бе оредяля на темето. П. Вежинов, Б, 77. Полето се оголи. Ръжените стръкчета загиваха едно след друго. Посевът оредя. П. Бобев, ГЕ, 73. // Само мн. За отделни предмети или части, елементи на нещо цяло — ставаме по-нарядко един от друг, срещаме се по-рядко, увеличава се разстоянието, пространството помежду ни. Пътечката се разширява, дърветата оредяват и той излиза на полянка. Ст. Загорчинов, ДП, 142. Фенерите по пътя оредяха и ако нейде бликнеше внезапна, нестройна светлина, тя биваше все червена. Г. Стоев, З, 28. Наближаваха града и колибите оредяха. С. Северняк, ИРЕ, 102. // За множество от хора — разреждам се и намалявам на брой. Кондарев забеляза, че край входа на клуба тълпата започна да оредява. Ем. Станев, ИК I и II, 130. Шпалирът от жени не оредява. Ив. Мирски, ПДЗ, 11.
2. За течна храна — ставам по-рядък, с по-малко сухо вещество от преди или в сравнение с нормалното. Дажбите намаляха, чорбата оредя. П. Незнакомов, ЖВ, 44.
3. За мъгла, облак, дъжд и под. — ставам по-рядък, по-малко плътен. Мъглата все повече и повече оредяваше и когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе. Елин Пелин, Съч. II, 185. Облаците бяха оредели и тук-там се прокъсваха. В. Геновска, СГ, 77. Дъждът оредя, изситниха се капките, запършоли и секна. В. Караманчев, ЧЗ, 147.
4. Обикн. мн. и 3 л. ед. За хора — ставаме малко или по-малко, намаляваме по брой, количество някъде. Неговата механа взе да пустее и хората около него съвсем оредяха. Т. Влайков, Съч. III, 106. Нощта напредваше, музиката спираше, хората оредяваха, ние си тръгвахме. Сб??СЕП, 89. Малкото общество постепенно оредяваше. Ив. Борисов, НПГ, 16. Другарите му партизани бяха много оредели и пръснати и връзка с тях не намерил. К. Георгиев, ВБ, 68. В кухните все по-рядко се срещат млади хора, а старите отдавна са оредели. Отеч., 1978, кн. 2, 15.
5. Само мн. и 3 л. ед. За последователни еднакви, еднородни действия, събития, прояви и под. — започваме да се проявяваме, осъществяваме, извършваме по-нарядко, през по-големи интервали от време. Гърмежите оредяваха и от другите укрепления. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. Полека-лека моите стихове оредяха и сториха път на разказите. А. Каралийчев, С, 194. Стрелбата за миг оредя,.., после настана тишина. П. Ве‑
жинов, НС, 243. После срещите им полека взеха да оредяват. Б. Райнов, ЧЪ, 40.