ОРЀЛ

ОРЀЛ, мн. орлѝ и (диал.) орло̀ве, след числ. орѐла и (диал.) орла, м. 1. Едра и силна граблива птица с остро зрение, с як, извит клюн и големи здрави нокти. Aquila. Високо над главата му се рееше орел. Ст. Загорчинов, ДП, 150. Над нас един грамаден сивочер орел, тежко разперил криле, непрестанно се виеше и все по-ниско и по-ниско слизаше. П. Михайлов, МП, 74. Погледът му преминаваше над планината като поглед на орел. Ем. Станев, ПЕГ, 125. Преди години той като орел я грабна от бащините ѝ колиби и я отнесе чак в планината. Елин Пелин, Съч. I, 157. Два се орлове виеха/ стред това село големо/ над моминската махала. Нар. пес., СбНУ XLIII, 283. Два се орла бият над гора зелена,/ като ми се бият, клонете се свадат. Нар. пес., СбВСтТ, 795.

2. Изображение на такава птица върху монети, знамена, гербове и др., обикн. като символ на сила, власт. Момчетата се бяха вкопчили едно в друго, разделяха се за малко, хвърляха се отново в борбата и ожесточено търсеха начин да се доберат до сребърната монета, от която предизвикателно ги гледаше величественият американски орел. Ал. Бабек, МЕ, 38. На скалата пред входа орелът на паметника на руската морска слава безпомощно бе отпуснал криле. Д. Добревски, БКН, 37.

3. Прен. Силен, смел, горд човек. — Имахме, синко, българско царство имахме, но го затриха преди много години. Колко орли изклаха само! П. Йорданова, СЕ, 88. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. През VII век на гордата скала кацват смуглите орли на хан Аспарух. ПЗ, 1981, кн. 10, 24. "Войводо, наш дивни орело,/ погуби и тебе измяна." Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 32.

Белоглав (гологлав) орел. Вид едър орел с гола глава и шия, с бяла пухкава перушина зад и около врата. Gyps fulvus. Над зелената влажна снага на планината се издигаше наново синият връшник на небето, дето се рееха самотни двойки белоглави орли, които зорко гледаха към земята дали не лежи някъде леш от животно. Ст. Загорчинов, ДП, 191. Брадат орел. Рядка граблива птица, която се храни с мърша и се среща у нас в Стара планина, Рила и Пирин; брадат лешояд. Gypaetus barbatus. Голям креслив орел. Рядко срещан у нас вид орел с тъмнокафяво оперение със слаб пурпурен блясък, с черни или кафяво-черни махови пера, който гнезди високо по дърветата и се храни с дребни бозайници, птици, гущери, жаби и др. Aquila clanda. Двуглав орел. Изображение на орел с две обърнати встрани глави и с широко разтворени крила, символ на сила, власт и единство, държавна емблема на Византия, елемент от гербовете на царска Ру‑

сия, Австрия и др. Шествието спира пред черквата "Свети Константин и Елена" и тогава пред щандарта с двуглави орли се възправя свещеник от руската армия. К. Странджев, ЖБ, 67. — Само първата пушка да гръмне и двуглавият орел ще разпери крилете си над нас! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 41. Цял Цариград са обзе от страх, секиму очите бяха обърнати към онова място, дето са развява гордо знамето на двуглавия орел. НБ, 1876, бр. 49, 193. Над него имаше корона,/ под него пък — двуглав орел. Ив. Вазов, Съч. I, 68. Кръстат (царски) орел. Рядко срещан у нас вид едър орел с черно-кафява горна част на тялото, с червеникавокафяво чело и предна част на темето, който се храни с дребни бозайници, птици и мърша; зайчар. Aquila heliaca. Малък креслив орел. Често срещан вид орел — мътеща у нас прелетна птица с кафяво оперение с пурпурен блясък, която гнезди по дърветата и се храни с жаби, гущери, змии, мишки и други дребни бозайници. Aquila pomarina. Морски орел. Разпространена в гористи местности около река Дунав и Черно море едра граблива птица с кафяво-черно оперение, с глава и шия жълтеникавобели, която се храни с риба, дребни бозайници и птици. Haliacetus albicilla. Високо в клоните на един стар дъб се намират значителните по размери гнезда на морски орли. М. Тошков и др., НР II, 117. Орел змияр. Вид дневна граблива птица с едри жълти очи, светло оперение на гърдите и сивокафяви пера на гърба и крилете, която се храни предимно със змии. Circaetus gallicus. Орел рибар. Доста рядко срещана у нас птица с тъмнокафяво оперение отгоре и белезникаво отдолу, с кафяво-черни махови пера, която обитава влажни, богати на риба зони около река Дунав и Черно море. Pandion haliaetus. Скален орел. Извънредно рядък у нас вид едър орел с тъмнокафяво оперение, с жълтеникави със златист оттенък глава и задна част на шията, който обитава главно непристъпни скалисти местности и се храни с по-дребни бозайници и птици. Aquila chriaetus. Една от най-големите нашенски птици е скалният орел. С разперени крила достига 2,5 — 3 м. Той обитава високите скалисти места. Зоол. VII, 109. Степен орел. Вид едър орел с тъмнокафяво оперение и черни отдолу махови пера, който обитава открити равнини и хълмисти райони, храни се с дребни бозайници, влечуги, мърша и др. Aquila rapax.

> Връстник с белите орли; връстник с орлите. За човек — който е много стар, стигнал е до дълбоки старини. Като орел (орли) на мърша. Разг. С голямо настървение, много настървено, алчно, хищно. Най-обичаше да купува стока, продадена от нужда. Запали ли се главата на някой сиромах, току виж, че Месечката усетил и иде като орел на мърша. Й. Йовков, ВАХ, 68. — Не видиш ли, че владиката раздава за бог да прости? — Раздава, но гледа като орел на мърша. А. Христофоров, А, 119. Купувачите на горивен материал се увеличиха извънредно много. Те се трупат на купчините като орли на мърша. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 124. Ако има нейде келепир, то Касабов и Грудов тутакси са появляват като орли на мърша. П. Хитов, МП, 104. Орел, рак и щука. Книж. Казва се за несговорни хора, които не могат да доведат до край започнатата от тях обща работа. С орлите. 1. В съчет. с живея. Вечно или много дълго, много повече отколкото живее човек. — Е-хей! Чакай малко! Ти пък да не мислиш, че с орлите ще живееш? О. Василев, Л, 36. 2. В съчет. със съм. Много стар (съм).

Списък на думите по буква