ОРЕЛЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРЀЛЧЕНЦЕ
ОРЀЛЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от орелче. Орелът не трябва да слугува на ястреба и на керкенезите; той трябва да пази своето гнездо и да отхранва своите орелченца. Ст. Ботьов, К (превод), 65.