ОРЕХОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РЕХОВ и орехо̀в, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до орех, който е от или на орех, който представлява орех (в 1 знач.). Лъхна го прохладната милувка на планината и заслуша шума на ореховите листа. К. Петканов, В, 220. Имахме голямо орехово дърво. Орехите му бяха едри, меки и много вкусни. Сл. Трънски, Н, 288. Карай, моме, карай,/../ долу под дървото. Тамо има сенкя,/ сенкя орехова. Нар. пес., СбВСтТ, 925. Орехови клони. Орехова шума.

2. Който е на орех, който е част от орех (във 2 знач.). Орехова черупка. Орехови ядки.

3. Който е направен от орехи, който се получава от орехи (във 2 знач.). Прясно кафе имали и торта, орехова торта. Чудомир, Избр. пр, 139. Орехово масло.

4. Който се състои от орехи (в 1 знач.). Орехова гора.

5. Който е направен от орех (в 3 знач.). Старият воденичар седеше на брега и димеше с ореховата си луличка. А. Каралийчев, ТР, 83. Орехови мебели.

6. Който е присъщ на орех, който е характерен за орех (в 3 знач.). По цяла стена на стаята бяха направени етажерки в орехов цвят, натъпкани с подвързани книги. В. Ченков, СНД, 79. От майка си е взел ореховия цвят на очите. Ст. Поптонев, НСС, 201.

7. Прен. Който е подобен на, който прилича по форма на орех (във 2 знач.). Тя му се усмихна с дяволито източената си брадичка и ореховите очи. Б. Болгар, Б, 139. Големите ѝ очи — орехови, леко издължени и засенчени от дълги мигли — бяха черкезките очи на майката. Ст. Дичев, Р, 91.