ОРЕШАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЕША̀К, мн. ‑ци, след числ., ‑ка, м. 1. Събир. Много орехови дървета на едно място, орехова гора. Лъките чак до морето са обкичени с вековен орешак. П. Росен, ВПШ, 141. Сегашната северна част на града Станимака в навечерието на Освобождението от турците била гъст орешак, пълен с гнезда и славеи. Н. Хайтов, А, 74. Щом наближиш край селото,.., ще скривиш налево покрай орешака. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Кирил взе старата ловджийска пушка. Отиде в орешака. Т. Харманджиев, КВ, 180.

2. Само мн. Големи и обикн. нагъсто израсли орехови дървета. Високите върби и орешаци край реката, всичко току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36. През тоя процеп погледът слазяше към Стремска долина, широко разстлана в своята вълшебна живописност,.., с тъмни купове орешаци. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6. Той вървеше по широката улица и се заглеждаше в дечурлигата, които бяха се тирнали под орешаците из околните градини. Ст. Марков, ДБ, 474." — Я хайде, Доне, да вървим/ на високите планини,/ на столовати орешаци." Нар. пес., СбВСтТ, 126.