ОРЕШЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЀШЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Само ед. Събир. Орехова гора, орешак. До два брата два овчара,/ до два брата стадо пасле/ в орешето столовато. Нар. пес., СбАИ, 14.

2. Умал. от орех; орехче. Под орешйе столовато,/ редом седа ред невести,/ редом седа, люлки плета. Нар. пес., СбНУ XLIII, 510. Стоян го дремка пребило,/ та легна Стоян, позаспа под столовато ореше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 473.