О̀РЀШКИ

О̀РЀШКИ мн., ед. (рядко) орѐшец м. Диал. Умал. от орех. — Мене тато даде пет пари и аз си купих орешки от Петра Метрова, казва другият. Л. Каравелов, Съч. II, 16. Момчето тръгнало, ама като вървело, пущало из пакя орешки: пристапи и пущи орешки, пристапи и пущи орешки. Нар. прик., СбНУ XLIV, 502.

Списък на думите по буква