ОРИГИНАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРИГИНА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на оригинален. Хайне е оригинален, а в царството на художествата има право на живот само оригиналността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 199. По своята оригиналност тя [колоната] е единствената известна досега у нас и в чужбина. Ст. Михайлов, БС, 277. Силата и оригиналността на мисълта в тези статии на младия Славейков са правели впечатление още на времето. Т. Жечев, БВ, 13.

2. Оригинална постъпка, проява, мисъл и под. Неговият съотечественик .. разказва куп оригиналности за него. З. Стоянов, ХБ, 50. Сложи там осем хиляди франка.. и ги поднесе на контесата.. — Ето ви на̀ една от неговите оригиналности, ми рече госпожа М. (превод) Ч, 1875, кн. 12, 565.