ОРИЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРИЀНТ, мн. няма, м. Обикн. членувано, като собств. Общо название на страните на изток от Европа, главно в Близкия изток или на изток и югоизток от Средиземноморието, както и в Югоизточна Азия; Изток. Тая голяма и стара постройка пазеше всички спомени и всички тайни на Ориента: широки стрехи, замрежени прозорци и чардаци. Й. Йовков, Разк. II, 8. Името му затъмняваше всички други имена, на които Ориентът беше дал блясъка си. Ив. Вазов, ЗП, 34. Такъв разврат съществува може би само някъде в дълбокия Ориент. Св. Минков, ДА, 72-73. Това са типове, които спадат малко по̀ на изток от нашия балкански Ориент. Ал. Гетман и др., СБ, 72. Либретото на операта ["Турандот"] е направено по разказа на Гоци и изобилства с всички пъстри картини на далечния Ориент, който Пучини винаги тъй майсторски илюстрира. Р, 1926, бр. 221, 4.

— От лат. oriens, ‑entis 'изгрев, изток' през нем. Orient. — Сп. Летоструй, 1874.