ОРИЕНТА̀ЛЕЦ

ОРИЕНТА̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. Човек от Ориента. Можеше с часове да разговаря с дервиши и бакърджии и цели нощи след това да размисля върху неизчерпаемото разнообразие на човека, върху непроходимото различие между западняка и ориенталеца. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 273. Едва сега можах да вникна в онова преклонение на ориенталеца пред празното съзерцание и отклоне‑

ние от всяка трудова дейност. А. Христофоров, О, 90. Днес австрийският министър на външните работи .. пак ни приравнява на едни обикновени ориенталци. С, 1894, бр. 1476, 2. За човек с характера, поведението или мирогледа на хората от Ориента. Аз зная, че войната Ви не плаши,/ но че сте Вий разумно предпазлив./ Вам чужд е рискът на ориенталец див. К. Христов, ЧБ, 166.

Списък на думите по буква