ОРИЕНТИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРИЕНТЍРАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от ориентирам и от ориентирам се. Мъчно е да се държи посока, когато няма точки за ориентиране. П. Вежинов, ЗЧР, 112. Разпознаването на съзвездията е много хубаво и приятно занимание и чудесен начин за ориентиране. Г. Томалевски, АН, 300. На будния юноша [Гоце] стигва твърде малко време за ориентиране в политическия живот на княжеството. П. К. Яворов, Съч. II, 177. Професиите се предавали задължително по наследство — така без мъка бил разрешен въпросът за професионалното ориентиране. Е. Николов, П, 6.

2. Спорт. Вид спорт, преставящ движение в непозната местност, като с помощта само на компас и специална топографска карта се цели за най-кратко време да се преодолее цялото състезателно разстояние, като се премине през всички контролни точки, пунктове. Неотшумял още четвъртвековният юбилей на ориентирането в България, и нас отново ни събра радостно тържество във Велинград. Е, 1980, бр. 7, 1. Има две основни разновидности ориентиране: лятно, при което придвижването става чрез бягане, и зимно, когато се използват ски.