ОРИЗА̀РИН

ОРИЗА̀РИН, мн. ориза̀ри, м. Простонар. Оризар. Насила зърно не давам; ще вземе, комуто понася.. — Ферманът си е ферман, емин ефенди, макар да трябва кадията да ни го прочете, не някакъв си оризарин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 287.

Списък на думите по буква