ОРИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍНВАМ, ‑аш, несв.; орѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. орѝнат, св., прех. Диал. Оривам, изривам, изринвам. оринвам се, орина се страд.

ОРЍНВАМ СЕ несв.; орѝна се св., непрех. Диал. Оривам се. Хей Кито, Кито, Кито ракито, / .. / та що не дойдеш ти да ме видиш? / Белки се, Кито, болки орине, / белки ми, Кито, по-леко стане. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 533.