ОРИСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍСНИК, мн. ‑ци, м. Според народно поверие — свръхестествено мъжко същество, което определя съдбата на човека веднага след раждането му. Първи орисник думаше: / "Айдо да земем детето, / та да разплачем майка му!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60. Кога бях дете на три дни, / три орисника минаха, / минаха да ме орисат. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.