ОРКЕСТРАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРКЕСТРА̀НТ м. Музикант, който свири в оркестър. На екрана се появи подиум с оркестранти, източи се дългата фигура на диригента, прозвуча камерна музика. А. Михайлов, ДП, 44. Сложното многозвучие на Вагнеровата музика, енергичният мах на лъковете на цигуларите и оркестрантите от другите струнни инструменти .. направили неотразимо впечатление на младия човек. Ст. Грудев, ББ, 17. Големият салон бе вече празен и оркестрантите събираха инструментите си. О. Василев, Т, 36. Аз съм оркестрант в националния фолклорен оркестър.