ОРКЕСТРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРКЀСТРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до оркестър, свързна е с оркестър. Тя [кантатата] започва направо с едно необичайно за тържествените кантати оркестрово встъпление в темпо allegro. НК, 1958, бр. 9, 2. Самодейните и черковните хорови колективи, военните духови музики и малките оркестрови състави били почти единствените източници за музикална култура. Ст. Грудев, ББ, 16. Това, що

предлага Виена в музикално отношение, не може да го има никъде другаде — особно колкото се отнася до оркестрови и големи ансамблови концерти. Р, 1925, бр. 187, 4. Хаваджиев, който беше отишъл до съседната маса пред оркестровата естрадка,.., хвана за лакътя един от наетите за тази вечер келнери и .. рече: — Драги, донес за старите хора две столчета. Г. Караславов, Т, 17. Оркестрова партитура. Оркестров съпровод. Оркестрова сюита.