ОРЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЛЀ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от орел. (млад, малък орел). Галабенце вода пие / насред село на езеро / извива се суро орле, / да си грабне галабенце. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение, обич към собствено дете, към млад човек, който проявява смелост, поривистост в действията си. — А? — Харалан вдигна глава. — Нищо. Казвам, че и моето орле щеше да бъде сега такъв юнак, като тебе!... Ти колко си навършил? А. Гуляшки, СВ, 164.

2. Малкото на орел. — Ела сега подире ми да ти покажа над вира тополата с орловото гнездо. Вътре е орлето — голичко. А. Каралийчев, ПС III, 158. Един орел си направил гнездо на едно голямо дърво сред гората и измътил малки голи орлета. Елин Пелин, ПР, 156. Пъргав като орле, което вече пляска с крилете си — той [Момчил] биваше навсякъде: в ливадите..; на нивите, където свързваха златните ръкойки в тежки снопи. З. Сребров, МСП, 29. ^● Обр. По скалите стръмни над пропасти лазим; / .. / Ние сме орлета крилати и млади, / жадни за свобода, и кафеза мразим. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 188.

◊ Хвърлям/ хвърля в оркестъра някого. Жарг. Смайвам, изумявам някого. Тя показа такива знания, че хвърли всички ни в оркестъра.