ОРЛЀТИНА

ОРЛЀТИНА ж. Диал. Орлица. Като заспа Марко добър юнак, / та си поспа тамън три денове. / Окол пладне слънце го огрева. / Сагледа го негде от некаде, / сагледа го цръна орлетина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 37. Набраа се църни орлетини, / набрали се суриа орлове, / да си пия Марку църни кърви, / да си вада Марковите очи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 77.

Списък на думите по буква