ОРЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЛЍЦА ж. Женски орел. "Ееей горе лани мъти орлица — .. Само че човек нема как да се качи да ѝ види гнездото." Й. Радичков, СР, 31. Планина е, па ще има връове високи, / планина е, па ще има долове дълбоки — / по връове орлица се вие, / по долове вук че да се крие. Елин Пелин, Съч. V, 117. В сравн. Като орлица. Тинка защо я мразят, защо им не даваше трошица,... Разбираш ли, вардеше като орлица имота ти!... Ст. Даскалов, СД, 310. Всички дами напуснаха спокойните си пози, наежиха се и запищяха като орлици — младото момиче се възползува от удобната минута и изскочи навън. Й. Йовков, Разк. I, 173. Мисълта за хубаво ядене ме връхлита като дива орлица, на която съм взел малките от гнездото. Л. Стоянов, Х, 59. ^● Обр. А ти си плаха гълъбица. / Напразно се боиш от мене. / Ще бъдеш ти с орел, с орел самин орлица, / и благослови тоя ден. П. К. Яворов, Съч. I, 112.

Прен. За изразяване чувство на възторг и уважение към жена, проявяваща мъжественост, смелост и отговорност в поведението си. Но горе вам книжници и фарисеи, жената се събуди и иска и тя да стъпи в новия живот; тая горда орлица зачу огън в гърдите си и, погледни, разпуща вече криле. Н. Бончев, Съч. I, 59.