ОРЛОКРЍЛЧЕ

ОРЛОКРЍЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз, хвъркат. Дали да си зема конче шарколийче, али да си зема конче орлокрилче. СбНУ ХVI-ХII, 170.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква