ОРНАМЀНТ

ОРНАМЀНТ м. 1. Изк. Живописно, графическо, скулптурно или втъкано украшение от стилизирани съчетания на геометрически, растителни и животински мотиви, поставяно върху архитектурни плоскости, предмети, книги, тъкани и др. Отвътре и отвън църквата е богато изписана и цветовете на иконите и орнаментите ѝ са много свежи. М. Гловня и др., Р, 194. Михайлов мълчеше, плъзгайки разсеян поглед по гипсовите орнаменти — заглавки, представки и ликове. Б. Ангелов, ЛС, 141. Овехтялото му кимоно, по което още личаха орнаментите, извезани със златни и сребърни конци, едва покриваше сухото му тяло. Ал. Бабек, МЕ, 125. Нашите народни носии се отличават със стройните си форми, с богатите по колорит и разнообразие везбени и тъканни орнаменти. ВН, 1953, бр. 285, 4.

2. Муз. Отделни тонове или група от тонове, които имат за цел да украсят известен момент на основна мелодия. Богати са орнаментите в бавните, протяжни песни.

— От лат. ornamentum 'украшение'.

Списък на думите по буква