ОРНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРНА̀Т, м. Църк. 1. Богослужебно облекло на католически свещеник.

2. В средновековното източнохристиянско изкуство — тържествено царско облекло, главно при персонажа на религиозната сцена.

— От лат. ornatus 'украсен'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1978.