ОРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РНИЦА ж. 1. Най-горният пласт, слой на почвата, който се подлага на обработка. Нивата ни е върла и дъждовете измиха орницата, остана мъртвицата. БД I, 121. Целият път е потънал в дълбока лепкава кал,.., нивите са нагизнали, там може да се затъне до коляно в дълбока орница. Г. Караславов, Избр. съч. III, 79. Орницата има значително по-високоефективно плодородие от подорницата. След жътварките,.., преминаха тракторите и превърнаха жълтите стърнища в тъмни орници. ОФ, 1950, бр. 1819, 4.

2. Нива, която не е обработвана от 2 до 3 години. Изоставените хиляда и петстотин декара орници, отдалечени от селото татък, към Говедарника, бяха също изорани и засети. Ст. Даскалов, СЛ, 103. Из ливадите и орниците на обширното плато тук-там се виждаха стада овце. Н. Попфилипов, РЛ, 18.

3. Диал. Обрасла с трева поляна, която се намира сред гора (Н. Геров, РБЯ III).

◊ Като теле у орница, гледам. Диал. Ирон. Глупаво, без да разбирам нещо (гледам).