ОРОГОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРОГОВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от ороговея като прил. Спец. Рядко. Вроговен. Най-повърхностният, рогов слой на епидермиса е много по-слабо развит, отколкото у възрастните. Той се състои от 2-3 реда ороговени клетки, които непрекъснато се олющват. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 71.