ОРОГУ̀ШВАМ

ОРОГУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; орогу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Удрям някого с нещо по главата, в резултат на което му излиза подутина, оток. орогушвам се, орогуша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква