ОРОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРО̀НВАМ, ‑аш, несв.; оро̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отделям всички зърна от клас, грозд, кочан и пр. Без да мисли, той скочи върху нивата, изпотъпка я, начупи сламата, орони зърното. П. Бобев, ГЕ, 75. Орониха царевицата, изсушиха я, превяха я, тъкмяха се вече да я сипват. Г. Караславов, Тат., 77-78. — Каквото ти се отне от ланския кукуруз оня ден, днес ще го орониш и ще го насипеш в крайния съсек! Ил. Волен, БХ, 125. — Ще орони суховеят зърното — въздъхна Васил. А. Гуляшки, СВ, 94. // Правя да паднат всички листа от дърветата, цветове на растения и под. Повя горняка през полята, / залюшна дървесата — / и от настръхналите клони / листа увехнали орони. П. К. Яворов, Съч. I, 26.

2. Роня. Цъфнала праскова в меката вълна / там от стобора оронва цветец... Ем. Попдимитров, К, 28.

3. Прен. Диал. Изпускам; изръсвам. Кипра като че се бои да не орони накитите си, полека излезе напред да достигне Раля. П. Тодоров, И I, 126. оронвам се, ороня се страд. Даже когато е зряла и презряла, тя [царевицата] трудно се кърши от стеблото, трудно се бели и трудно се оронва от кочаните. Сл. Петров, РКХО, 57. Тяхната царевица беше добре изсъхнала вече, в хамбара лежаха на купища едрите жълти кочани. Ще трябва да се оронят. Ив. Карановски, Разк. I, 156.

ОРО̀НВАМ СЕ несв.; оро̀ня се св., непрех. За зърна на житни растения, грозде и пр. — отделям се от клас, кочан и пр.; опадвам. // За листа на растение, на цветове и пр. — опадвам. Листата и нежните части на тревите са най-ценни и хранителни, но и най-лесно се оронват. ОФ, 1950, бр. 1784, 2.