ОРТАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРТА̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Съдружник. — Днес говорихме с Андрея Бенков да станем ортаци в неговата работа. Д. Талев, ЖС, 265. Едвам намерим човек за козите,

ето ти Кузман, моят ортак, ме вика да ме пита: коя бъчва ще отвори, защото у тая, дето точехме досега, виното се свършило. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Всякога и навсякъде са правили кавга комшия с комшия,.., ортак с ортак. Ив. Вазов, Съч. ХII, 96.

◊ Имам за ортак на джоба (кесията) си някого или нещо; ортак на кесията (джоба) ми е. Разг. Харча, изразходвам парите си за някого, харча много пари за някого или нещо. — Знам го колко получава Димов. И той не е цъфнал. Особено като има за ортак на джоба си такава разсипница като Мери. Б. Райнов, ГН, 91. Ставам / стана ортак на кесията (парите) на някого. Разг. Почвам непрекъснато да вземам пари от някого, да го използвам, да го ограбвам. Не смееха нищо да кажат [чорбаджиите],.. И все пак не спираха жалби да пращат — "отървете ни, джанъм, от тоя хайдутин, който на парите ни ортак е станал и раята бунтува!" П. Спасов, ГЛЗЗ, 26. Ставам / стана с (на) дявола ортак. Разг. Не подбирам средства, готов съм на всичко, за да постигна целта си. Юрталана се прости с ливадата, но той кроеше да си отмъсти на Пеня. "С дявола ортак ще стана, но ще му платя!" — заканваше се той. Г. Караславов, С, 145. Стани на дявола брат (ортак), доде минеш моста. П. Р. Славейков, БП II, 129.

— Тур. ortak.