ОРТАЛЪ̀К

ОРТАЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Само членувано. 1. Всички хора, които се намират около някого, свързани са с някого. — Добре де, — казва Юмера, — трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо мохамеданин, орталъкът ще се смее, че играя! Н. Хайтов, ДР, 25. Един ден му хрумна да измами всички и реши да се направи на добър. Върви по улицата, влиза от кръчма в кръчма и гали орталъка. Умилват се хората. Й. Вълчев, РЗ, 131. Зарадвахме се. Може пък да се е оправил. Но какво ти щеш, брате. Почна търговия и окраде орталъка. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.

2. Всички места, цялата среда наоколо. — Как! — извика побледнял Калю и изпусна брадвата. — Изгубили парите!... — Изгубили ги — няма нищо; ний да сме здрави.. Търсих, прерових орталъка, че намират ли се... Ц. Церковски, Съч. III, 215.

◊ Оревавам / орева орталъка. Разг. 1. Огласявам всичко наоколо със силен рев. Но преди бабичката да разкаже за убийството, тя оревава орталъка и сълзите ѝ текат по-обилноводни и от река Вардар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 322. 2. Вдигам много шум с оплакванията си за нещо, занимавам всички с оплакванията си от нещо.

— Тур. ortalık. — Друга (диал.) форма: варталъ̀к.

Списък на думите по буква