ОРТАШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРТА̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Простонар. Прил. от ортак; общ, съдружнически. Отворили с Паун Джипов орташка шивачница. К. Константинова, НДД, 67. — Мои са книгите, а филмите са на много хора, те са орташко дело. Ат. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 181. Една ливада колко ти е? И тя ни е с байо орташка! Т. Влайков, БСК II, 177. Орташка кобила и кучета не я ядат. Погов.

ОРТА̀ШКИ нареч. Простонар. Общо, в съдружие. Бичкията ще я купиме орташки и всичко, що е нужно... — Орташки, орташки — подхвана пак приказката му Кузо. — Нели заедно ще работиме и общо. Д. Талев, И, 321. Пижо и Пендо купиха орташки едно малко буренце с хубава препечена ракийка... Елин Пелин, Съч. V, 77. — Предлагам, Драгане — .., — да го купим за‑

едно с тебе, орташки, докато не са го продали на друг някой... Аз ще капарирам, ти ще донадиш и готово, нали така? К. Калчев, СР, 132.