ОРТОДОКСА̀ЛЕН

ОРТОДОКСА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. 1. Който строго, без отклонения се придържа към някакво учение или мироглед; правоверен, праволинеен. Тие следи [от богомилската литература] ние ще да намериме в онзи отдел от паметниците на древния български период, които сякога са служили на народните вкусове и които най-после са са определили постепенно в особена поетическа литература, която не са е припознавала от ортодоксалните книжници. СбС, 1875, кн. I, 72.

2. Православен. Попитайте ги [гърците],.., вонеят ли русите или сърбите, които са наричат православни христиени и против които ортодоксалните елини нямат никакви предубеждения. Ние сме твърдо уверени, че тие ще да ви отговорат отрицателно. Знан., 1875, бр. 7, 106. Ортодоксална църква.

Списък на думите по буква