ОРУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; ору̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, прех. Диал. Изсичам всичко; осичам. орубвам се, орубя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРУ̀БВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; ору̀бя се, ‑иш се, св., непрех. Диал. Обличам се (с руба). Станке ле, мари хубао, / стани са, Станке, премяни, / църна са руба йоруби. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 44.