ОРУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРУ̀ЖЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оружа¹като прил. Остар. и диал. Въоръжен; оръжен.

— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1888.

ОРУ̀ЖЕН², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оружа²като прил. Диал. 1. За кон — оседлан. Кониете ти оседлани, / оседлани оружени, / рътките ти увезани. Нар. пес., СбНУ III, 23.

2. Нагласен, пременен. Да разбием Будим града, / да извадим бяла Станка / пременена, оружена, / цървен чумбер прикриена. Нар. пес., СбВСт, 88.