ОРУМЪНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРУМЪ̀НЧВАМ, ‑аш, несв.; орумъ̀нча, ‑иш, мин. св. ‑их, прех. Остар. Порумънчвам. — Сърбите щат да ни осърбят, — викаше тоя патриотин. — А румъните щат

да ни орумънчат, — казах аз. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 211. орумънчвам се, орумънча се страд.

ОРУМЪ̀НЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; орумъ̀нча се, ‑иш се, непрех. Остар. Порумънчвам се.