ОРЪДЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. Който се отнася до оръдие (в 3 знач.). Битките [край Плевен] са денонощни и по невидими пътища тук, в сърцето на Тракия, отекват техните оръдейни изстрели. К. Странджев, ЖБ, 66. Оръдеен лафет. Оръдейна стрелба. Оръдейно обслужване.