ОРЪДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЪ̀ДИЕ ср. 1. Техническо приспособление, с чиято помощ се извършва някаква работа или действие; уред, инструмент, сечиво. Нашето селско стопанство ежегодно се снабдява все повече с мощни високопроизводителни трактори и сложни селскостопански машини и оръдия. М. Мичев и др., З, 106. Веднъж той [регентът] поиска да види микроскопа. .. Който измисли оръдие като това, той може да измисли сяко нещо. Ч, 1872, бр. 18, 832. Това най-старо оръдие на труда (станът) при домашната индустрия буди любопитство у всички западни туристи. Ив. Коларов, Е, 34.

2. Прен. Лице или група хора, които действат по чужда воля и в чужда полза. Изведнъж войникът проучя, че не е вече войник, а оръдие; че Стамбул ще си послужи с него .., за да постигне своето. Какво бе то,.., още не знаеше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 485-486. Няколко деня преди изборите той [окр. управител] представи и настоя за разтурванието на няколко градски и селски общински съвети .., като ги замести все с лъжесъединистки.., за да му бъдат верни и преданни оръдия. С, 1894, бр. 1485, 3. // Разш. Средство за постигане на някаква цел. Атрактивната избирателна кампания, която провеждат, е добро оръдие за активизиране на населението.

3. Воен. Тежко огнестрелно оръжие, което се състои от дълга няколко метра метална тръба с различен диаметър, голяма далекобойност и скорострелност на снаряда и лафет, върху който е поставена, за да се придвижва и насочва. — На военната комисия казах, че имам желание да бъда артилерист, обаче беше решено, че има повече нужда от пехотинци и ме пратиха в пехотен полк. И наистина не бях добър войник, защото имах желание да стрелям не с автомат, а с оръдие. С. Трайков, М, 26.

— Друга (остар.) форма: ору̀дие.