ОРЪЖЀЙНИК

ОРЪЖЀЙНИК, мн. ‑ци, м. Човек, който произвежда или поправя оръжие. В депешата,.., казваше [Генералът], че тук сред това население има много способни земеделци и текстилци, а оръжейниците са по-изкусни и от тулските майстори. Д. Яръмов, БП, 161. При двора ни в Караманя той [чужденецът] изпълняваше службата оръжейник. В. Мутафчиева, СД, 86.

Списък на думите по буква