ОРЪФВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЪ̀ФВАМ, ‑аш, несв.; оръ̀фам, ‑аш, св., прех. 1. С ръфане изяждам част от нещо (хляб, филия, сирене и под.) по краищата. Обичам да оръфам само коричките на хляба, когато е препечен.

2. Прен. Изнищвам, изкъсвам дреха от дълга употреба, обикн. по ръбовете или шевовете; изръфвам, разръфвам. Оръфах това яке от носене . Трябва да поръбя краищата му, че иначе е здраво и топли. // Окъсвам ръбове или листа на книга от многократно четене, разгръщане. оръфвам се, оръфам се страд.

ОРЪ̀ФВАМ СЕ несв.; оръ̀фам се св., непрех. Изпокъсвам се, изнищвам се, обикн. по краищата, шевовете, ръбовете; изръфвам се, разръфвам се. Речникът се е оръфал. △ Ръкавите са се оръфали.