ОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ОС, оста̀, мн. о̀си, ж. 1. Мислена права линия, която минава през центъра на някакво тяло, около която то се върти. Земна ос. Оптическа ос. // Такава линия, разполовяваща площ или неподвижно тяло. Ос на път. Ос на лост. Ос на симетрия.

2. Спец. Част от машина, обикн. с удължена цилиндрична форма, с еднакъв или променлив диаметър, която е неподвижна и поддържа въртящите се около нея части на даден механизъм. Макарата се нахлузва на ос, около която може свободно да се върти. .. Така приготвеният уред [хвърчилото] се хваща за дръжката на оста, издига се над главата и се дърпа връвта. СбНУ ХLIХ, 750. Интересно хрумване представлява и наклонената вдлъбната дъсчица, посредством която водата мокри точилото и "смазва" дървения лагер на оста, за да не се загрява. Ив. Коларов, Е, 8. Свързването на осите в шайбите, на валовете и зъбните колела и т.н. понякога се осъществява с пресово съединение. Осн. на соц. пр IХ кл, 74. // Неподвижна дървена или метална част на кола, на чиито заоблени краища се поставят колела. Колелото се връти сѐ около оста. СбНУ IХ, 200.

◊ Координатни оси. Геом. Две взаимно перпендикулярни прави линии, върху които една от двете посоки е избрана за положителна и чрез които се определя мястото на всяка точка в равнината.