ОСАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСА̀НКА ж. Книж. 1. Със съгл. опред. Внушителен външен вид и стойка. Тъкмо в този момент оттам вече влизаше.. с тежки и отмерени стъпки на офицер брат ѝ Владимир, чиято величествена осанка, горда и наперена, внушаваше респект и до известна степен страх и почитание. Ив. Мартинов, СНУ, 76. Дваш беше готов да влезе тутакси в строя, придоби изведнъж една тържествена, гвардейска осанка. А. Гуляшки, ЗВ, 166.

2. В съчет. с прил. благороден, аристократичен. Излъчване на достолепие. Забелязваха я̀ веднага не поради фигурата, а по благородната осанка.